Умението да казваш „НЕ“

Имали ли сте ситуации в живота си, когато са Ви молели за нещо и въпреки, че не ви е било присърце, сте казвали „да“ водени единствено от учтивост, чувство за дълг или вина?

Спомнете си колко пъти сте си обещавали следващия път да откажете, но отново сте казвали „да“ на другия и „не“ на себе си. А след това сте негодували, че все искат нещо от вас, обземало ви е усещането, че сте слабохарактерни и сте се укорявали за неумението си да поставите здравословни граници.

Важната думичка „не“ е сред първите, които се учим да произнасяме едва навършили 2-3 годишна възраст. Това е период от развитието ни, определен като криза на независимостта (или по-известен като бебешки пубертет), когато започваме да се разграничаваме физически и психически от своята майка, с която допреди това сме усещали, че сме едно цяло. Все повече осъзнаваме своето „Аз“ и постепенно го изграждаме, като искаме всичко да правим сами и смело изразяваме своите предпочитания.

По време на този фундаментален етап от нашето развитие, докато се учим да отстояваме себе си, отношението на нашите родители към нас е изключително важно. Ако са били твърде контролиращи, като предимно са ни забранявали и наказвали, или прекалено са ни закриляли, ще израснем неуверени в собствените си способности и в бъдеще ще ни бъде трудно да казваме „не“.

Твърде строгите, сурови възпитателни мерки и най-вече заплахите, че ще изгубим обичта на родителите си, ако не сме послушни, пораждат чувство на вина в нас и убеждението, че не сме достойни да бъдем обичани. Така изграждаме навика да угодничим, за да не бъдем отхвърлени или изоставени, лишени от одобрение и любов. И постепенно се превръщаме във възрастен, който не умее да заявява своите мисли, чувства и избори.

Избягвайки да кажем „не“ потискаме нашите собствени нужди, като зад всяко неизказано „не“ стои желанието да получим същата жертвоготовност на свой ред – един вид да ни се издължат. Познато ли ви е: „Аз направих всичко за него/нея, а той/тя не ми отвърна със същото!“?

Дали наистина да действаме според очакванията на хората около нас е най-правилното, което можем да направим, вместо да се съобразим със собствените си чувства и предпочитания?!

Неумението да кажем „не“ води до дълбоки вътрешни конфликти и е сигурен начин да сме хронично неудовлетворени, да търсим вината в другите и да трупаме спотаен гняв. Често хората стават жертва на тази нездравословна тенденция, постоянно да правят неща за другите, напълно пренебрегвайки своите желания и интереси, защото се затрудняват да кажат „не“.

Всъщност не е притеснително да кажеш „не“, а последствията до които може да доведе твоят отказ. Тревожи те мисълта да не нараниш другия, да не го разочароваш, да не го обидиш, да не се стигне до конфликт... Но когато вземеш каквото и да е решение от позицията на страх, то винаги е грешно и всъщност привлича с пълна сила точно това, от което се страхуваш.

Затова спрете да се заблуждавате и признайте пред себе си, че когато избягвате конфликта като угодничите на другите, всъщност складирате напрежение срещу тях, и след време избухвате двойно повече. Признайте си, че хората не ви харесват повече, когато сте винаги на тяхно разположение, а всъщност с времето започват да ви използват. Признайте си, че след толкова пъти „не“ на себе си, за да спечелите обичта на някой, постепенно започвате да не го понасяте. Признайте си, че всеки път когато от любезност се съгласите с другия защото „така трябва“, сте мил към него, но не и към себе си.

Това което се случва, докато сте човекът, който винаги казва „да“, е именно това от което бягате – хората губят уважение към вас, спират да ви ценят и започват да ви използват.

Замислете се и си отговорете напълно честно във взаимоотношенията, които сте изградили, има ли баланс между даване и получаване, или някоя страна дава повече и получава по-малко. Ако е така, то значи тези взаимоотношения са дисфункционални. А ако точно вие сте страната, която дава повече, е време да поставите своите собствени граници. Време е да дадете шанс на тази уж обикновена думичка „не“ да прояви силата си и да промени живота ви.

Основна грешка, която допускаме, избягвайки трудното за нас „не“, е да отложим решението си. Тази стратегия само удължава агонията ни.

Как тогава да кажем „не“ с уважение, без да обидим другата страна?

1. Дайте си сметка казвайки „не“ на какво ще кажете „да“. Помислете за преимуществата, които ще получите, след като откажете.
2. Желателно е първоначалната Ви реакция да е положителна. Използвайте думи и фрази като: „Звучи доста интересно… Поласкана съм, че моето мнение е важно за теб… Много мило от твоя страна… Благодаря ти за това предложение…“ Основният момент тук е да не казвате „да“.
3. Не използвайте съюзите „но“ или „обаче“. Те винаги носят негативно послание след себе си и оставят неприятно усещане. Заменете ги с „Въпреки това няма да имам възможност… Все пак за мен би представлявало трудност да участвам… За съжаление няма да успея… Не мога да поема този ангажимент… Не проявявам интерес…“
4. Обосновете се защо отказвате, като в никакъв случай не се извинявайте и оправдавайте. Кратко и ясно споделете защо за вас не е удобно да приемете предложението. Не си измисляйте фалшиви причини, защото след тях ще изпитвате угризения и ще ви обземе чувство за вина. Помнете, че Вие имате право да отказвате. Ако искате хората да ви уважават бъдете любезни, но категорични в отказа си, без никакви увъртания.
5. Предложете алтернатива. Въпреки че вие не можете да бъдете от полза, направете предложения – препоръчайте друг човек, предложете друг вариант как да се постигне желаната цел.
6. Оставете положително впечатление от направеното предложение. Например: „Ще се радвам после да ми разкажеш как е минала срещата… Желая ти успех в това начинание… Вярвам, че ще мине по-най-добрия начин за теб…“

Умението да казваме „не“ на хора и ситуации ни освобождава от голям товар. Дава ни усещане за свобода и хармония със себе си, като ни освобождава време и запазва енергията ни за нещата, които обичаме. Когато се научим да казваме „не“, всъщност сме усвоили умение да уважаваме собствената си личност, казвайки „да“ на самите нас. Само тогава ще си осигурим вътрешен комфорт и ще се чувстваме свободни.

С много обич в сърцето,

Сподели статията, за да бъде полезна за повече хора.