„Голям керван преминавал през пустинята. Пътниците достигнали до оазис, в който решили да пренощуват. Но се оказало, че една скоба за завързване на камилите не достигала. А никой не искал да стои буден и да пази незавързаната камила.
Тогава единият от керванджиите отишъл при камилата, взел въжето и съвсем точно повторил всички движения, сякаш наистина завързал камилата за скобата. Тя си легнала и нощта преминала спокойно.
На сутринта отвързали камилите. Всички се приготвили за път с изключение на въображаемо завързаната камила, която отказвала да помръдне. Най-накрая керванджията, който вечерта я "вързал", се сетил какво да направи. Застанал до нея и развързал въображаемата скоба. Камилата веднага станала.“
И ние хората сме склонни често да поставяме умствени прегради пред себи си, пред желанията си, пред мечтите си. А всъщност пътят към личното ни щастие е свободен. Необходимо е само да се освободим от въображаемите окови, с които сме завързани.
- А ти какви прегради поставяш пред себе си:
- в работата/ кариерата;
- във взаимоотношенията с партньора/ децата/ родителите/ приятелите;
- по отношение на парите;
- на външния си вид; - Как би искал/а да изглеждат тези аспекти? Как си ги представяш в мечтите си?
- Искаш ли да ти помогна да ги реализираш?
Ето как тук.
С много обич в сърцето,
Сподели притчата, за да бъде полезна за повече хора.