Скъпа, Хриси,
Благодаря ти от сърце, че ми върна вярата в чудесата! Благодаря ти за всички чудеса, които ми помогна да сбъдна за себе си и за своя живот. Благодаря ти, че ми помогна да открия колко прекрасно е да обичаш себе си и каква магия носи тази любов!
Благодарна съм за всички трансформиращи процеси, практики и техники, на които ни учиш в твоето райско кътче, по своя си така елегантен и женствен начин.
Обожавам Женския кръг, в който се научих да споделям и да изслушвам с внимание и разбиране. В тази задушевна атмосфера на откровения, се научих да бъда смирена, толерантна и да вярвам в женската енергия и сила.
А Констелациите са толкова мистичен и необясним за мен процес. По един лесен и разбираем, дори бих казала визуален начин, ми дават отговори, на дълго търсени въпроси, всеки път... Осъзнавала съм неща за себе си и за близките си, които ми "отварят" очите и ума, всеки път... Това трябва да се преживее.
От всеки тренинг с теб, си вземам по нещо, "обелвам" още един слой от моята същност. Отчупвам късчета от ограниченията и стените, които несъзнателно сама съм изградила около себе си.
Но за мен, работата ни с вътрешното дете ми донесе най-силната, осъзната, вдъхновяваща и совобождаваща трансформация досега! Тези сеанси ми погомнаха да разбера себе си и причините да съм точно такава каквато съм, по един друг начин, дълбок! Това е окриляващ процес! Работата с вътрешното дете ми помогна да осъзная колко любяци родители имам. Толкова пъти си ми казвала, че пътят към промяната и обичта към себе си първо минава през прошката и любовта, и благодарността към нашите родители, през приемането им без критика, без укор, без осъждане. Е, този път, аз успях да разбера това, да повярвам колко е важно и колко е възможно! А това носи огромно смирение и лекота.
Този процес дори успя да пребори един от най-големите ми страхове - аз самата да стана родител!

В началото на терапията си с теб бях тъжна и сива, уморена и нещастна, изгубена и ядосана. Сега съм грееща и енергична, щастлива и любопитна, ентусиазирана и смела, откровена и директна, уверена и търсеща, обичаща!

Животът ми преди терапията беше нещастен и тъжен, объркан и пътят ми беше замъглен. Все едно бях в едно блато, от което усещах, че ако скоро не изляза, ще затъна съвсем и това може да е краят. Преди живеех в миналото или проектирах бъдещето. Сега живея много повече в настоящия момент. Сега животът ми е изпълнен с любопитство и ентусиазъм, желание за развитие и учене. Сега животът ми е изпълнен с вяра, със знанието, мога да имам всичко, за което мечтая. Нужна е само да осъзная какво е, да се прицеля и да започна да вървя към него стъпка по стъпка, едно малко действие след другото, с постоянство, решителност, с любов. Животът ми е изпълнен със знанието, че всичко е в моите ръце, ум, сърце, душа и имам подкрепата на Вселената. Животът ми е изпълнен с Благодарност!

По време на терапията ми с теб се промени изцяло виждането ми за живота, гледната ми точка се промени из основи. Сега вярвам, че всичко започва и свършва с мен. Сега знам, че аз имам всички сили и мога да добия всички знания, които са ми нужни, за да бъда все по-добра, по-любяща, по-успешна и удовлетворена. Сега живея много повече през сърцето отколкото през ума. Благодаря!

Благодарна съм ти от все сърце за трансформацията, която ми помогна да случа със себе си. Благодарна съм ти за мъдростта, която постоянно споделяш с мен. Благодарарна съм ти за нежността и мекотата, с които обгръщаш всеки остър и болезнен проблем, и успяваш да загладиш и разтопиш. Благодаря ти за вдъхновението. Благодаря ти, че повдигна завесата на заблудата и „отвори“ очите ми за друг свят изпълнен с любов, търпение, смерение, състрадание, осъзнатост!
За теб винаги ще има място в моето сърце!

От цялото си сърце и душа БЛАГОДАРЯ, че пътищата ни се срещнаха и ме поведе към едно по-щастливо, блажено и изпълнено с любов бъдеще!

С дълбока признателност и любов,
Боряна

Привет, Хриси,
ако трябва накратко да опиша преживяването си по време на Първичната терапия с вътрешното дете за лекуване на травми от детството, бих казала, че беше неочаквано, непредвидимо и много интересно! Навлизането в дълбоките пластове на детството носи болка и благословия, които не могат да се предвидят от ума. В резултат не само успях да видя себе си и родителите си в друга светлина, но и може би за пръв път в живота си усетих, че имам баща. Преди това, въпреки неговото физическо съществуване, аз не го усещах на енергийно ниво. Спотаеният гняв, тъга, обида и обвинения, които изпитвах към майка ми и баща ми започнаха все повече да избледняват и сякаш нещата се наместиха. Започнах да гледам на тях като на нормални хора и да виждам повече хубавите им качества. Почувствах и много интимни за мен, дълбоки усещания, които ме потопиха в други измерения, от които не ми се искаше да излизам. Душата ми си спомни неща, които беше забравила. Пожелавам на всеки, който е тръгнал по пътя на промяната да усети тази силна трансформация!
Благодаря!

Хриси, когато ми предложи да премина терапията за лекуване на травми от детството първоначалната реакция на рационалната ми логика беше, че аз нямам детски травми – изживяла съм спокойно детските си години с ясен, съзнателен спомен за отдадеността на родителите в името на моето щастие. Все пак нещо дълбоко вътре в мен – интуиция, разум, афективно несъзнавано, не зная как да го нарека, ме тласна към абсолютно доверие в теб и в преценката ти.
Още в първата сесия преживях сблъсък на полярни емоции – необяснимата тъга се противпоставяше на вълнуваща надежда, огорчението на сладостта на скъпите спомени от детството, страха и безпомощността на детето на решителността и прагматизма на възрастния човек. Преживях, пре-видях, преосмислих факти и събития по начин, по който не съм подозирала. Плаках от радост, от болка, от осъзнаване …, а ти беше там - опора, подкрепа и разбиране във всяко мое огорчение, при всяко преосмисляне, които ми даваха нов хоризонт, ново, „преродено” разбиране най-вече за самата мен, а оттам и за света наоколо.
Паралелно с това, на някакво ирационално ниво, започнах да усещам в ежедневието си на пръв поглед незначителни, но в същината си мащабни промени, които неусетно, някак от само себе си, внесоха изобилие от хармония и удовлетвореност в живота ми.
След всяка сесия достигах до ново осъзнаване, до ново ясно разбиране за това, как в смятаните до сега спокойни детски години съм развивала и трайно формирала стереотипи, механизми за „справяне” със ситуации и поведенчески нагласи, които в живота ми на зрял индивид се оказаха корени на голяма част от личните ми нещастия – играта на „чужди” роли, „наследените” родителски възгледи, които, оказа се, са различни от моите собствени, а това непрестанно противоборство между тях ми носеше ежедневно, генерализирано чувство за неудовлетвореност и не-радост от живота.
Днес вече не опитвам да търся логично обяснение на преобразяването, което преживях в рамките на тези терапевтични сесии. С плаха увереност, стъпвам напред и всеки миг, с всеки дъх съм благодарна, че ти „застана” на пътя ми.

Мила Христина, едно от нещата които научих от теб е да бъда благодарна! Истински! Затова днес ще благодаря!
Благодарна съм, че те срещнах, благодарна съм за помоща ти, за това че беше до мен, за всичко което научих и имам да уча от теб. Благодарна съм, за всички неочаквани отговори, за всички домашни, за всяка усмивка, за всяка среща, за всеки урок.
Относно терапията "Лекуване на травми от детството" искам да кажа, че ако някой ми беше казал нещата които ще науча, нямаше да му повярвам!
Всяка една наша среща променя живота ми, но знам че най-интересното предстои и нямам търпение 🙂

Преди "Терапията за лекуване на ранни детски травми" бях като изпълнено със страх дете, притеснителна, не говорех за проблемите си и не казвах нищо, което би размътило водите. Днес, когато изпитам страх успокоявам детето в мен, влизам уверено в дебати и умея да искам това, от което имам нужда. Също така, преди терапията, все страдах за миналото, а днес не се вторачвам, даже не искам да се връщам назад. Преди бях в лоши отношения с майка си и все се чувствах отговорна за постъпките й. А днес не нося този товар и имаме по-добри отношения, откакто умея да поставям граници.

Друго, което се промени за мен след терапията, освен овладяването на страха е, че сега умея да поставям исканията си и вярвам, че заслужавам да получа, каквото ми е нужно. Също така се научих да казвам „не“ и да поставям граници. Всъщност виждането ми за любовта и връзките изцяло се промени и не съм толкова вятърничава. Преди можеше да изпитам чувства към всеки, който ми обърне внимание, а сега си имам опредени изисквания и качества, които търся и ако не ги видя, не мога да бъда впечатлена. Преди страдах, ако някой напусне живота ми или се разделят пътищата ни, а сега най вече аз прекъснах много отношения и ме изненадва с каква лекота го правя дори за връзки от 10 години. С много по-малко емоция и с повече позитивизъм виждам нещата. Научих, че това, че някой се държи лошо или по различен начин от този, когото очакваш, не е реакция към отсрещния човек, а по-скоро реакция на вътрешно изживяване.

Праймъл терапията ме впечатли с разнообразието от подходи, техники и практики, както и комбинирането им за постигане на търсения ефект. Тази терапия е като дреха съдадена специално за мен.

По време на Праймъл терапията научих, че животът е мое отражение отвътре ♥; освободих се от гнева си към родителите ми; освободих се от необходимостта постоянно да се доказвам; сега съм си достатъчна и не „издевателствам” над себе си за нещата, които не мога или не знам; по-приемаща себе си и другите съм;

Преди терапията бях неспокойна, сприхава, остра, свръх критична, нетолерантна, изискваща, нетърпелива, първо спрямо себе си и след това и към другите. Свързвах се с другите през своите „рани” и съответно взаимоотношенията ми в един момент се разпадаха. Аз виждах своите рани в тях и тръгвах да им ги показвам, да искам да ги лекувам, да ги променям, а те хората не искат това.

А, сега, след терапията съм спокойна, мека, проявявам повече търпение и към себе си и към другите, толерантна съм, още съм критична и изискваща, но в по здравословни граници. Забелязвам, че хората, с които съм била свързана преди през някоя своя рана се отдалечават от мен, някак си много естествено.

По време на Праймъл терапията за лекуване на ранни детски травми разбрах, че съм обичана повече от колкото мислех. Ясно разбрах, че първо трябва да работя върху себе си, за да намеря правилен партньор и вече не изпитвам голям страх да бъда сама. Научих се да гледам по-позитивно върху нещата. Проумях, че баща ми всъщност ме обича.

Преди терапията се чувствах, сякаш съм загубила пътя си. Всеки ден се чувствах зле. Сега съм по-спокойна, по щастлива и бавно виждам нов път, по който да тръгна.

Животът ми преди беше много неспокоен, изпълнен с повече негативни емоции, от колкото бих искала да имам. Сега е по-спокоен и изпълнен с благодарности. Благодарение на терапията намерих спокойствие.