Най-значимата и вечна връзка, която имаме през целия си живот е тази със самите себе си. Степента в която сме свързани със себе си, т.е. осъзнати сме като личности, познаваме се, приемаме се и поемаме отговорност за живота си е определяща за начина по който се чувстваме във всеки един момент, както и за отношението на другите към нас, за това какво ни се случва и въобще за качеството на нашия живот.
Приемем ли се такива каквито сме и обикнем ли се истински, активираме своя автентичен потенциал, енергията, която излъчваме се променя – засияваме и започваме да привличаме нов тип отношение към себе си, както от хората, които срещаме по пътя си, така и от самия живот. Обстоятелствата започват да се преподреждат и променят, случва ни се това, което искаме и така преминаваме през живота си с лекота, радост и удовлетворение.
За да разберете защо щастието е толкова близо, но не ви се случва е необходимо да се вгледате в събитията от най-ранното си детство, които вероятно вече сте забравили. Тези от нас, които не са получили ранното усещане за близост от никого, обикновено страдат от това и като възрастни. През детските си години всички сме преживяли някакви травми (по-малки или по-големи), които оказват влияние върху способността ни да усещаме близост в по-нататъшния си живот. В по-зряла възраст пресъздаваме много от поведенческите модели, които сме усвоили в детството си. Затова когато сме израснали в нефункционално семейство, пълно с конфликти или в семейство, което на всяка цена избягва конфликтите е разбираемо, че като възрастни не успяваме да изградим взаимоотношенията, които искаме.
Детските ни преживявания свързани с любовта играят важна роля в способността ни или неспособността ни да се обичаме. В най-благоприятния случай сме били желани и обикнати още от мига на зачеването ни и обичта, която сме получавали се е превърнала в едно вътрешно чувство за обич. Това е идеалния вариант. Но според проучване повече от 60% от нас не са били планувани, а над 45% са нежелани по време на зачеването. При такива обстоятелства въобще не е лесно да развиеш чувството на любов към себе си, нали? Още по-сложно става и когато в последствие растеш в атмосфера, в която не си ценен.
Друга причина е че за много от нас любовта е била условна. Научени сме още като деца, че трябва да заслужим обичта, защото за да получим одобрението на мама и тати е трябвало да имаме хубави оценки в училище, да си подреждаме стаята или да правим неща, които са били важни за родителите ни. Очакванията към нас са били високи и често пъти не сме успявали да им отговорим. И така после като възрастни тази условна любов е наше вътрешно усещане и модел на поведение. Възприемаме любовта като награда, която получаваме само ако сме се представили на ниво. Имаме изградено убеждение, че ще получим обич и приемане само при определени условия - само ако имаме хубаво тяло например, ако сме млади, ако сме успешни, ако притежаваме определени качества и умения.
Истинската обич обаче не е условна и не зависи от това как се представяме. Всички сме достойни да бъдем обичани само защото сме се родили и ни има. Самото ни съществуване означава, че я заслужаваме.
Не е необходимо да заслужим правото си да дишаме, нали? Същото е и с правото ни да обичаме и да бъдем обичани.
Как да заобичаш себе си?
Първата важна стъпка е да започнеш да разграничаваш себе си от собствените си постъпки. Как си реагирала в определен минал момент и как си се представила е зависело от моментното ти състояние тогава, което означава, че сега в същата ситуация вероятно би постъпила по различен начин. Защо тогава да се идентифицираш с личността, която си била преди, а не с тази която си в момента?! Достатъчно е да си вземеш поука и да отстраниш отрицателните аспекти от твоето поведение. Наблюдавай действията си и променяй тези, които не ти носят положителни резултати.
Не е необходимо да си съвършена, за да заслужиш щастието. Прегърни тъмните кътчета от душата си със същата благосклонност, с която прегръщаш и светлината в себе си. И ти си човек като всички останали и имаш своите несъвършенства. Не бъди по-строга и критична към себе си, отколкото към другите. Приеми всички черти от характера си и за секунди любовта към теб самата може да изцели това, което те е измъчвало с години. Гарантирам ти! Когато си простиш за грешките и се заобичаш истински започват да се случват чудеса в живота ти. Твоят свят става по-приветлив към теб и по-отзивчив към желанията ти.
Открий и оцени собственото си великолепие и не се притеснявай от него. Ти заслужаваш само най-доброто и точно от тази позиция прави своите избори, водена от любов и уважение към себе си, не от страх и нужда.
Друга стъпка е да уважаваш чувствата си, дори и тъгата и страха и гнева, просто се остави да изживееш пълната гама от емоции! Когато изпитваш каквото и да е чувство, усети къде точно в тялото си го усещаш и го определи (например може да усещаш гнева си като топка в гърлото или че страхът стяга гърдите ти). Наблюдавай усещанията си, приеми ги и ги обикни все едно са нещо, което ти е много скъпо. Всъщност те наистина ти излизат много скъпо, защото докато не ги заобичаш цялата ти енергия се насочва да ги прикриваш и отричаш. Това което не приемаме постоянно идва към нас.
Следваща стъпка е да обичаш тялото си, всяка частичка от теб! И не хитрувай като обичаш абсолютно всичко с изключение на дупето си, бедрата си и косата си например. Обичай и цени всичко в теб! Толкова се обичай, че чак се обожавай и знай, че има за какво. Одобрявай се във всяко едно отношение. Ти си прекрасна такава каквато си. Само в този случай, когато те обичат ще се чувстваш обичана и удовлетворена, защото няма да запълваш никаква празнота. Така както се отнасяш към себе си, така ще се отнасят и другите към теб!
Освободи се от всичко, което вреди на здравето ти: храна, хора, ситуации. Забелязвай и най-малките си успехи, радвай се за тях все едно си направила пробив в живота си, казвай си, че се гордееш със себе си, наслаждавай се на постигнатото. Всеки ден разговаряй със себе си, казвай си хубави неща, подкрепяй се и си благодари, винаги, винаги има за какво. Прощавай, на себе си и на другите и се фокусирай върху продуктивни неща, защото, когато таиш огорчение, гняв, обида - чувства с ниска вибрация, погубваш тялото, настроението и хармонията в живота си. В речта си използвай благотворни думи, които те усмихват и те вдъхновяват като: благодаря, заслужавам, уважение, щастие, радост, любов, блаженство, възхищавам се, наслаждавам се, свобода, близост, прекрасна, красива, щастлива, сияеща. Спазвай обещанията, които правиш, включително и тези към себе си.
Когато обичаш, приемаш и уважаваш себе си и другите те обичат, приемат и уважават. От одобрението към себе си произтича само добро. Не става въпрос за гордост и суета, а да оцениш себе си като чудо на природата. Когато вярваш в себе си и другите ти вярват. Само така можеш да живееш в хармония със себе си, да променяш живота си към по-добро и да разгръщаш потенциала си. И обратното - когато сама не се харесваш саботираш всяка възможност да бъдеш най-добрата версия на себе си и по тази причина не се представяш в най-добрата си светлина, затова и хората също те намират за непривлекателна.
Как възприемаме себе си влияе и върху усещането на другите за нас. Защо след като сама не се обичаш, очакваш другите да те обичат? Когато изпитваш неудовлетворение към себе си си винаги негативно настроена, което се усеща и от хората с които общуваш.
Спри да се съпротивляваш на живота и начина по който се случват нещата! Отпусни се, довери се и му позволи да те изненадва. Ще се убедиш, че неговият сценарий е изключително по-добър от твоя. Ако искаш и ти да се свържеш с най-могъщата енергия във Вселената кликни тук.
С обич,
Сподели статията, за да бъде полезна за повече хора.
Препоръчителни обучения
