Биологично всички жени имаме еднакви характеристики и безспорно всички ние сме жени, но психологически сме свързани с този факт по много различен начин. Затова и женската ни съдба е толкова различна – изглеждаме и се държим по различен начин, в различна степен сме привлекателни и желани, лекотата с която постигаме желаните неща е различна, изобилието на живота при едни се разгръща с пълна сила, а при други не, някои от нас са изпълнени с усещането за щастие и наслада, а други се борят да оцелеят, напълно забравили за себе си и за това, че са жени. Дори наблюдавайки човешка фигура отдалеко, понякога ни е трудно да различим това мъж ли е или жена, защото както по външен вид (фигура, облекло, прическа), така и по движения на тялото не усещаме присъщата женствена ефирност и грациозност.
Това различие помежду ни започва още в нашите детски години. И ако затворим очи и мислено се върнем назад във времето, към този най-ранен период от живота си, когато сме били малки момиченца, вероятно ще се появят спомени как всички момчетата проявяват симпатия и все тичат след някое определено момиче, почти пренебрегвайки останалите.
Всички сме жени, но състоянието на женственост не е само биология и не присъства в еднаква степен при всяка от нас, нито като малки момиченца, нито като девойки, нито като жени. Женствеността не се проявява от само себе си и както казва Симон дьо Бовоар:
"Жената не се ражда, тя става."
Както психологическите качества на личността, така и женствеността се формира предимно в родителското семейство. Според психологът Римма Ефимкина жената преминава през четири основни женски състояния – малко момиченце, девойка, жена и възрастна жена. Преминаването на всеки етап е свързано с овладяване на определени способности и характеристики.
Ако едно момиче в ранна възраст не се е радвало на безгрижна игра, не се е чувствало обичано и защитено, не е усетило изобилието на живота, за него ще бъде трудно като девойка да се забавлява и наслаждава, да флиртува свободно, което един ден ще усложни ролята му на съпруга, майка и домакиня, която вместо удоволствие ще бъде бреме. Тези етапи са взаимозависими и се надграждат един друг. И ако жената е получила травма на някой от по-ранните етапи, преминаването на всеки следващ е изпълнено с проблеми и трудности.
Първият важен етап в развитието на женствеността започва от момента на нашето раждане, когато идваме във физическия свят в женско тяло. Това е периодът, по време на който се идентифицираме като момиче, което един ден ще се превърне в жена, учим се да искаме и да получаваме подкрепа и закрила, да бъдем слаби и уязвими и да се доверяваме на света около нас. Впечатленията и опитът, които натрупаме ще повлияят целия ни бъдещ живот.
Ако нашето вътрешно дете бъде лишено от чувството на сигурност и обич на този етап, като възрастни ще попадаме в това болезнено състояние отново и отново, защото неуспехът ще премине в по-нататъшния ни живот.
Да получим от родителите си, и най-вече от баща си, посланието че сме защитени, обичани и желани е решаващо за развитието на нашата женственост. Например, когато бащата много е искал да има момче, но му се е родило момиче, често се случва да не вземе предвид пола на детето и да се държи с дъщеря си все едно е момче - играе футбол с нея, води я на риболов, учи я да пали огън и други все момчешки дейности. Така още от първите си години, тя е лишена от правото си да бъде женствена, отдалечена е от природното женско състояние да бъде глезена, да получава подаръци, цветя и възхищение колко е нежна и красива. Такива момичета, макар и малки усещат, че за да бъдат приети и обичани от татко, трябва да се държат като момче.
Ако и майката от своя страна, подпомага този процес, като учи дъщеря си колко е труден животът, как не можеш да разчиташ на никой друг освен на себе си, колко лоши и безотговорни са мъжете, какви егоисти са, момичето започва да придобива мъжки характеристики. Светът на момичетата става скучен и безинтересен за нея и тя предпочита да дружи с момчетата. Но макар и да е заобиколена и приета от тях, те не са привлечени от нея и не я ухажват. Това утвърждава в нея усещането, че не е достатъчно привлекателна и атрактивна в своята женска роля. И така постепенно се отдалечава все повече от женската си природа и се научава да живее съобразно мъжкия модел – реализира се в социалния живот, устремява се към постижения, преследва резултати, бори се с конкуренцията. Но дори и да бъде успешна такава жена, тя не изпитва радост от живота си, защото с времето се чувства все по-непълноценна като жена, тревожна, изморена от ежедневните си задължения и изгубила смисъла на живота си.
Дълбоко потиснатата в несъзнаваното женственост, води до презрение към всички жени, които са отдадени на грижата за домакинството и семейството, на красотата и удоволствията в живота. За жена откъсната от естественото за нея природно състояние на женственост е трудно да се доверява и неестествено, дори неприемливо, някой друг да се грижи за нея.
Вторият важен етап от развитието на женствеността, започва с началото на първия месечен цикъл, когато вече не сме малки момичета, но все още не сме и жени. През този период нашето физическо и емоционално тяло търпят промяна и преход към ново познание за себе си и света. Появяват се нови усещания в тялото, осъзнаване за собствената красота и индивидуалност, привличане към противоположния пол.
Този период е много деликатен, защото определя в каква степен младата девойка ще се идентифицира като жена. Всичко, негативно което чуе за себе си (критика, неодобрение) и преживее (липса на внимание, изоставяне от първото момче) ще се запише дълбоко в нейното подсъзнание и в бъдеще е много вероятно да има сериозни блокажи по отношение на своята здравословна женска самооценка, сексуалност и взаимоотношения с другия пол. Затова е изключително важно да чува от мъжете в семейството си, особено от баща си, колко е красива, привлекателна и достойна за хубавите неща.
По време на този етап, когато се изгражда женствения образ на момичето, ролята на майката също е съществена. Именно тя е тази, която трябва да я научи как да бъде привлекателна (как да се грижи за лицето и тялото си, как да изгради женствен стил на обличане, как да има елегантни маниери), как да флиртува и да се чувства уверена в своята вътрешна и външна красота. Ако не го направи, последствията може да са, че с времето дъщеря и ще започне да осъзнава разликата между себе си и по-ярките представителки на нежния пол, ще формира ниска самооценка, ще се чувства незабележима и недостойна да избира за себе си най-доброто от живота.
Също така е изключително важно как майката представя тайните на женската природа, взаимоотношенията с противоположния пол, сексуалността, семейните ценности и брака. Например за много жени дните на менструация са ужасни, въпреки че са проява на тяхната природа и символ на здраве и младост. Правилното отношение към това състояние на тялото ни формира необходимото приемане на нашата женска същност и сексуалност.
Тези първи два етапа от развитието на женствеността изграждат около 80-90% от усещането ни за жена, което влияе върху качеството на целия ни живот. В зависимост от степента ни на свързаност с това естественото за нас състояние на женственост, зависи дали ще живеем в мир със себе и във връзка със своята истинска същност на жена и дали ще успеем да създадем хармонични взаимоотношения и щастливо семейство.
Въпреки значителният принос, който имат детството и юношеството за развитието на всяка жена, липсващите аспекти от женствеността могат да се развият и интегрират и на по-късен етап с помощта на психолог. Така че, мили дами, независимо на каква възраст сте вашият живот е във вашите ръце. Ако искате да изградите вашето женско щастие (мир със себе си, пълноценни отношения, щастливо семейство…) и да се наслаждавате на изобилието, което предлага животът кликнете тук.
С много обич в сърцето,
Сподели статията, за да бъде полезна за повече хора.
Препоръчителни обучения
