„Жената не се ражда. Жената се изгражда“ – Симон дьо Бовоар
Имам щастието и привилегията повече от десетилетие да съпътствам жените в техния вътрешен път към себе си. И мога да кажа със сигурност: Женствеността не е даденост. Тя не се проявява автоматично с пола при раждане, нито е просто функция на биологията. Женствеността е състояние на съзнание, тяло и душа – плод на дълбоко вътрешно пътуване, преживявания и избори.
И макар че сме родени в женско тяло, женската идентичност е нещо, което се изгражда. Или се потиска. Или се изгубва.
Когато душата все още не знае пола си
Когато се раждаме, ние сме душа – чиста, прозрачна светлина. Светлината няма пол. Няма навици. Няма ограничения. Но веднага след първия ни дъх, тази душа започва да се оформя – чрез възприятита на майката, чрез присъствието на бащата, чрез първия досег със света, който или ще потвърди, или ще отхвърли нашата същност.
И тук започва всичко.
Женствеността не се ражда с първия ни плач, не идва с първото червило, не започва дори с майчинството. Тя се отразява. В очите на майката. В жестовете на бащата. В посланията, които несъзнателно попиваме: „Безопасно ли е да съм нежна?“, „Добре ли е да съм чувствителна?“, „Обичана ли съм такава каквато съм?“.
Женствеността не е просто част от нас. Тя е наша съдба. Но само, ако си я позволим.
Етап I: Момиченцето, което иска да бъде обичано
Първата фаза на женската идентичност започва още в най-ранната ни възраст – когато сме момиченце, което иска да бъде прегърнато, да бъде чуто, да бъде обичано.
В този период детето се учи на базисно доверие:
- Дали светът е сигурно място?
- Дали нуждите ми имат значение?
- Дали да съм нежна е позволено?
Ако майката е емоционално достъпна, ако бащата е топъл и подкрепящ, детето изгражда усещане за приемане, стойност и сигурност. И това е основата, върху която по-късно ще се изгради женствеността като вътрешна стабилност.
Но когато момиченцето расте в среда, където се очаква „да бъде силно“, „да не плаче“, „да не е глезено“, или когато расте без емоционално присъствие от страна на родителите – то започва да изгражда психологическа броня.
Много жени, които срещам в практиката си, носят тази броня и до днес. На пръв поглед – успешни, контролиращи, независими. Но дълбоко вътре – изтощени, ненахранени емоционално и гладни за грижа.
Това са жените, които могат всичко сами – но вече не знаят как да си позволят да получават. Жените, чиято женственост е останала заключена в онова малко момиченце, което не е било прегърнато навреме.
Онова малко момиченце, което някога сме били, не е изчезнало. То продължава да живее вътре в нас.
Етап II: Пробуждането на девойката
Следвщият етап започва с пубертета – когато тялото се променя, а душата търси нова идентичност. Тук се заражда усещането за привлекателност, принадлежност и стойност в очите на другите.
Това е момент на изключителна крехкост. Всяка дума – особено от страна на бащата – има силата или да даде крила, или да остави рана за години напред. Всяка дума от бащата е като гравюра в сърцето. Комплиментите изграждат увереност. Пренебрежението – съмнение и несигурност.
Бащата, който поглежда дъщеря си с гордост и обич, изпраща несъзнавано послание: „Ти си ценна. Ти си красива. Заслужаваш да бъдеш обичана.“ – тогава тя ще се научи да приема мъжката енергия в живота си не с недоверие, а с отворено сърце.
Ако той отсъства – физически или емоционално – или е прекалено критичен, дъщерята често ще развие дефицит на вътрешна женска стойност, който ще търси да запълни през цялата си зрялост – понякога със свръхуспех, понякога със самоотричанне.
Майката в този етап също има решаваща роля. Тя е огледалото, в кото дъщерята се учи какво означава да си жена:
- Умее ли майката да се грижи за себе си?
- Позволява ли си радост и удоволствие?
- Как говори за мъжете?
- Как приема своето тяло?
Дъщерята не слуша – тя попива. Женствеността не се учи на думи. Тя се прехвърля чрез атмосфера, вибрация, присъствие. Ако научи, че да си жена е бреме, че удоволствието е срам, че мъжете не заслужават доверие – тя ще скрие женствеността си като нещо опасно. И ще започне да върви през живота с броня. Ще търси любов, но няма да си позволи да я получи истински.
Ако женствеността не се случи навреме...
Жената, откъсната от своята женственост, обикновено:
- живее в режим на свръхотговорност;
- трудно получава без вина;
- изпитва тревожност без видима причина;
- усеща хронична емоционална и физическа умора;
- изпитва трудност да се отпусне в отношения и тялото си;
- дълбоко в себе си – не се доверява на живота.
Обратно – жената, която е в синхрон със себе си:
- излъчва топлина и мекота;
- получава с благодарност;
- обича тялото си;
- излъчва присъствие, което не търси внимание, а го привлича;
- има вътрешна устойчивост и вяра в живота.
Всяка жена може да се върне към себе си
Двете първи фази – момиченцето и девойката – оформят близо 80% от вътрешния женски свят. Ако тези етапи са били болезнени, това няма да се промени със самочувствие „на сила“ или още едно постижение. Но има друг път – пътят назад. Пътят към себе си.
Можеш да се върнеш. Да срещнеш малката себе си. Да я прегърнеш. Да и кажеш:
„Сега аз съм тук. Ти вече не си сама.“
Женствеността не е нещо, което губим. Тя е нещо, което забравяме. И можем да си го припомним – на всяка възраст. С грижа. С любов. С присъствие.
Ако усещаш, че си готова да се върнеш към себе си – към мекотата, блясъка, чувствителността и вътрешната сила – аз съм тук да те съпътствам в това пътуване – с уважение, професионализъм и сърце.
С любов и дълбоко разбиране,
Сподели статията, за да бъде полезна за повече хора.
Препоръчителни обучения
