Години наред изпитвах необходимост да допринасям за по-добрия живот на всички около мен. Винаги бях съпричастна и подкрепях с внимание, със съвет, с емпатия. Исках да съм добър човек. Имах нужда да съм добър човек, защото след поредната добрина, сякаш моя живот ставаше по-смислен, по-щастлив, по-приветлив и добър. Това беше моя начин да се почувствам значително по-радостна и позитивно заредена.
Дарявах голяма част от времето, фокуса и енергията си, за да удовлетворя или да помогна друг човек да подобри живата си, да сбъдне мечтите си, умаловажавайки себе си, собствените си потребности и желания. В моментите, когато се случеше да отделя малко време да се погрижа и за себе си, изпитвах вина, че съм го направила.
Тогава все още не бях прозряла, че е важно да обичам най-много от всички себе си, че най-значимият човек за мен в цялата Вселена това съм самата аз и че трябва да помогна първо на себе си.
По време на пътуване в чужбина чух нещо, което провокира емоциите ми, промени мисленето ми, а впоследствие и действията ми - инструкциите на стюардесата за безопасност на борда на самолета. Те наставляваха, че при необходимост, първо трябва да сложиш собствената си кислородна маска и чак след това да помогнеш на детето си или на този, който се нуждае от помощ.
Често пътувам, слушала съм ги всеки път преди полет, но едва този път, вероятно, защото самата аз вече имах дете се замислих върху посланието, което изпращаха и прозрях мъдростта в правилото. Ако аз не съм добре и припадна поради липса на кислород оставям детето си съвсем беззащитно. Тогава вместо аз, неговата майка да се погрижа за него, в най-добрия случай непознат щеше да го стори. Затова първо трябва да обезпеча собственото си добруване, за да съм в състояние да помогна и на всички около мен. Това прозрение преобърна на 180 градуса отношението ми към мен самата и към другите.
„Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да обичаш някой друг. Ако не си мил към себе си, не можеш да си мил към някой друг...Това не е възможно. Психологически не е възможно. Ако не можеш да си мил към себе си, как можеш да си мил към другите?“ Ошо
Време беше да постигна по-добра връзка със себе си, да пренаредя приоритетите си и да променя модела си на поведение. Започнах да изграждам позитивни и трайни промени в живота си и всичко в моя свят започна да се променя към по-добро.
На по-късен етап от развитието си дори осъзнах, че всъщност този, които изпитва необходимост да помага на другите, без да е помолен, той има най-голяма нужда от помощ. Когато започнеш да помагаш по собствена инициатива просто си навираш носа в работите на другите и им нанасяш вреда. Помощта винаги трябва да бъде поискана.
За да бъдеш максимално полезен и да си в услуга на хората, първо ти трябва да си добре. Инвестицията в самия себе си има най-голяма възвръщаемост под формата на лично удовлетворение, реално постигнати резултати, житейски опит, връзки в обществото, пари. Така сам се поставяш в позицията на човек, който има много повече какво да даде и направи за всеки в нужда.
Когато се чувстваме истински щастливи се отваряме към хората и изпитваме огромно, непреодолимо желание да споделим радостта си. Искаме да заразяваме с нея, да направим така, че и всеки друг да я преживее със силата, която се случва на нас. Изпълнени сме с толкова много вътрешна радост, че ни се иска да я излеем, за да завладее целия свят. Това е единственото състояние от което можем наистина да допринесем и за чуждото щастие, защото сами сме личен пример за човек, който е постигнал хармония и баланс в душата си и е реализирал благополучие в живота си.
Едва след като сме успели да помогнем на себе си и сме започнали да изживяваме мечтите си, тогава можем да сме полезни на милиони. Така че не пропилявайте безсмислено живота си в илюзията, че правите добрини, а се погрижете за себе си и чак тогава от това състояние на собственото си добруване започнете да служите на другите. Ако не сте успели да помогнете на себе си, защо си мислите, че можете да го направите за някой друг?!
И в тази връзка избирайте внимателно своите съветници!
Една от стъпките към по-щастлив и успешен живот е да моделирате поведението на някой, който вече е постигнал това, което вие искате. Това е най-сигурния път да постигнете това, което желаете, защото щом при друг се е получило, ще се получи и при вас, ако прилагате във вашия живот същите стратегии.
Избирайки вашите наставници запознайте се с живота им, няма нищо по-ценно от жизнения опит и реално постигнатите резултати. Ако имате възможност посетете и усетете енергията на дома, в който живеят. Това е много показателно. Научете колкото можете повече и просто усетете каква е енергията, която излъчват, как се чувствате в тяхно присъствие. Успокояват ли ви, създават ли ви усещане на лекота и благополучие, сякаш всичко притихва и проблемите ви се разтварят, когато постоите до тях. Това е показателно, че човек е постигнал вътрешен мир и хармония.
„Само просветленият човек може да помага: помощта се получава спонтанно. Тя е като разцъфтяването на цвете. То е много фино и ненатрапващо се. Пробуденият човек никога не се опитва да промени някого пряко и изведнъж, той е като фино ухание, което те обгръща. Ако си отворен ще влезе в теб като лек полъх. Ако не си отворен, ще чака на вратата, дори няма да почука...“ Ошо
С много обич в сърцето,
Сподели статията, за да бъде полезна за повече хора.
Препоръчителни обучения
