В една пълноценна и хармонична връзка всеки от партньорите поема стопроцентова отговорност за собствения си живот и за резултатите от собствените си действия. По тази причина нито един от двамата не се чувства жертва, няма и много конфликти, защото никой не иска да играе ролята на обвинител, че с него постъпват по несправедлив начин.
Една от наградите на взаимната отдаденост е, че постепенно такава връзка прераства в отношения на взаимна градивност, защото енергията, която се спестява от намаления брой конфликти, всеки я влага в личната си реализация. И така благодарение на партньорството започваш още повече да се развиваш, да израстваш като личност и да разгръщаш много повече личния си потенциал, отколкото всеки поотделно. Взаимната отдаденост е благодатно състояние, което събужда цялата ти енергия и целия ти потенциал.
Хармоничната и пълноценна връзка представлява непрестанна пулсация от моменти на близост и уединение между партньорите. И както приближаването, така и раздалечаването един от друг имат съществено значение, защото от една страна сме отделни същества и индивидуалното ни израстване е изключително важно, но от друга страна се чувстваме щастливи и удовлетворени, когато имаме хармонични взаимоотношения. Напомня на танц – приближаваме се един към друг, танцуваме известно време заедно, а после се разделяме, за да си починем. Тези две потребности се признават и уважават и от двамата партньори.
Изживяваме ли близост с някого, в резултат се пробуждат стари проблеми (травми от детството, страхове, непродуктивни модели на поведение), които не сме разрешили в миналите си връзки. И тогава партньорите в една връзка, когато са взаимно отдадени един на друг разговарят за възникналите ситуации, споделят си искрено какво чувстват, а после се усамотяват за известно време, докато отново се почувстват комфортно. Така съумяват да се справят със ситуацията и да се радват на още по-голяма близост.
Хармонична и щастлива връзка можеш да постигнеш само в случай, че ти и твоят партньор сте цялостни личности (критерий за цялостност е способността да обичаш себе си).
Ако двама души в една връзка не са цялостни, техните проблеми се умножават.
Защо става така?
Защото любовта е могъща сила, която насочва ярката си светлина към най-дълбоките и тъмни кътчета в душата ни. Изважда на повърхността онази част от нас, която най-отчаяно се опитваме да скрием. В резултат на близост между двама души изплуват неприятни черти от характера им и се пробуждат стари травми (например проблеми с доверието, проблеми със самооценката, сексуални проблеми, дълго потискани чувства). Това е неизбежно! Но в повечето случаи вместо да разговаряш с партньора за проблемите си и да споделиш какво изпитваш, се отдръпваш, обвинявайки другия за собствените си проблеми. По този начин вместо да разрешиш проблемите си ги заравяш, докато изплуват отново в един бъдещ момент.
Изключително важно е да сме открити и напълно честни към себе си и към партньора си. Това се отразява благотворно както на всеки от нас, така и на връзката ни - започваме да чувстваме огромен прилив на енергия и ни осеняват идеи, които започваме да реализираме с лекота. Вървим ли заедно в настоящето, ръка за ръка, с поглед в бъдещето, постоянно се разкриват нови и нови възможности да се развиваме.
Със съзряването на връзката старите модели на поведение се проявяват все по-рядко, а ние и нашият партньор отделяме по-малко време на проблемите помежду си и повече време за съвместните ни проекти. Когато се подкрепяме взаимно да се развиваме и усъвършенстваме, подсилваме прилива на енергия, което дава възможност на всеки поотделно да постигне значително повече.
Да се радваш на хармонични взаимоотношения с партньора е възможно едва след като си постигнал такова ниво на личностно развитие, че да се чувстваш щастлив по принцип.
Можем да обичаме ефективно другите само, когато сме способни да обичаме себе си. Ако не умеем да се обичаме чрез взаимоотношенията си се опитваме да запълним собствената си празнота с обичта на другите. Склонни сме да стоварим върху плещите им отговорността те да ни дадат това, което сами не можем да си дадем. И независимо колко любов получаваме, тя никога не ни е достатъчна.
Същата е ситуацията и когато се опитваме да дадем обич на човек, който не обича себе си. Колкото и да опитваме да докажем любовта си, каквито и жестове на искрена любов и отдаденост да правим няма начин да накараме някой, който не обича сам себе си, да се почувства обичан. Просто няма как да се получи.
Приеми себе си, дай си сам/а любовта, от която се нуждаеш и ти гарантирам, че ще привлечеш партньор, с който заедно ще постигнете пълноценни, щастливи и градивни взаимоотношения.
Макар и да са рядко срещани такива отношения на взаимна отдаденост и хармония, е напълно възможно точно ти да ги постигнеш и задържиш в живота си. По-лесно е отколкото предполагаш. Кликни тук и научи как.
Обичай се дълбоко, безрезервно и всеотдайно! Другите отразяват любовта, която изпитваш към себе си.
Сподели статията, за да бъде полезна за повече хора.